Текущи новини

   На 21 ноември православните християни почитат един от най-светлите празници – Въведение Богородично. В българската народна традиция денят е известен и като Ден на християнското семейство – празник на топлината, единството и духовната връзка между поколенията. Именно в тази атмосфера премина и специалният урок на 5.в клас, проведен в Регионалния исторически музей – Хасково, организиран от класния ръководител Галя Ванчева и учителя ЦОУД Диляна Караджова.
   Посещението в музея започна с лекция, в която учениците бяха запознати с историята на празника. Те чуха преданието за малката тригодишна Мария, която родителите ѝ – Йоаким и Анна – отвеждат в Йерусалимския храм, изпълнявайки дълго чакан обет към Бога. Историята докосна децата с посланието си за чистота, доверие и безусловната сила на родителската любов.
   Разговорът премина плавно към народните обичаи, които съпътстват този ден. Децата научиха, че на този празник цялото семейство се събира на трапезата, която традиционно включва постни ястия, обреден хляб с кръст, аромат на горящ тамян и особената практика храната да се оставя да пренощува, за да „пази дома“. Голям интерес предизвика обяснението за знаците върху хляба – кръстът като символ, който събира в себе си небесното и земното, мъжкото и женското начало. Разговорът за ролите в традиционното българско семейство – трудолюбието на мъжа, грижите и обредните умения на жената – помогна на учениците да почувстват духа на миналото.
   Споделени бяха и поверията за празника – че ако на този ден завали сняг, следващата година ще бъде плодородна, както и че на Въведение Богородично не се сее жито.
   По-късно децата слушаха приказката „Старите хора“ – разказ, който отвори искрен разговор за уважението към възрастните. Учениците сами откроиха най-важната поука: мъдростта на старите хора е истинско богатство, а почитта към тях е не просто задължение, а чест. Стихотворението на Росица Григорова за семейството внесе допълнителна нежност, а общото хоро ги изпълни с настроение, смях и чувство за единство.
   Освен да видят типичен обреден хляб за празника, учениците имаха възможност и да го опитат. Всяко дете получи свещ от чист восък с кратка поука – малка светлина, която да им напомня за добротата и духовността на празника.
   След това дойде моментът, който всички очакваха – обиколката на музея. Тя се превърна в истинско приключение. Най-голямата атракция беше интерактивният екран, който чрез камера и дигитална обработка „обличаше“ всеки посетител в народна носия. Усмивки, възклицания, удивление – децата се видяха в костюми от различни краища на страната и за миг се почувстваха част от времето на своите предци.
   Обиколката продължи с разглеждане на традиционни носии, селскостопански оръдия, медни съдове, дървени и керамични съдове (докани), накити, монети и фигурки от различни материали. Всеки предмет разказваше своя история. Учениците правеха връзка с изучаваното във часовете по литература за фолклора – картините, които досега бяха само думи в учебника, оживяха пред очите им.
   Този ден беше много повече от урок. Беше среща с корените, с паметта, с традициите, които ни съхраняват като народ.
   Всеки си припомни, че семейството не е просто дом – то е първата и най-важната школа по доброта, уважение и обич.
   А най-силното усещане, което децата отнесоха със себе си, беше топло и истинско: където има семейство, там винаги има светлина.

Автори: Галя Ванчева и Диляна Караджова

Повече снимки може да видите в нашата галерия или на следния линк:
https://www.soulevski-hs.com/my-galleries/edit/page/1/img/1/id/749