Този ден идва с продължителен зов на сирени, насочени към нашето родолюбие, съвест и родова памет. Гласът им кара всяка българска душа да настръхва и извиква образа на Ботев и неговия подвиг. Тогава за миг се стопяват делничните грижи на бита. Всекидневните конфликти замират за малко, за да можем да погледнем от висотата на героите бъдещето на България. Ден в който осъзнаваме колко нищожни са всекидневните ни проблеми. Даваме си сметка, че сме приели свободата като даденост, а тя е била най-святия копнеж на поколения българи. Тя има сакрална стойност и нейната загуба обезсмисля съществуването ни. Свободата е висша екзистенциална ценност, на която Ботев е бил страстно отдаден и е искал да раздаде щедро на своите сънародници. Затова той с такава готовност е принесъл живота си в жертва на Отечеството – без колебание, без съжаление и с най-искрена екзалтация.
Има трима поети, чието творчество е съдба – Христо Ботев, Шандор Петьофи и Джордж Гордън Байрон. Всички са принесли живота си в жертва на независимостта.
В днешно време, когато цинизма заразява духовните пространства, а прагматизма се превръща във висша ценност, примерът на поетите революционери трябва да бъде поддържан в паметта на поколенията като вечен огън.
Автор на статията: Зоя Димова