Събота 20, Юли 2024г.
Карта на сайта
Изход
Архив на новини
Публикувана на: 03.12.2021г.
МАГИЯТА НА КОЛЕДА
 
Габриела Апостолова от 4.В клас споделя с Вас своята приказка „Магията на Коледа”, с която участва в Национален детски конкурс за авторска приказка „Ще ти разкажа приказка”.
С пожелания за светли и споделени коледни празници!
 
 
 
 
 
 
 
 
   
„Магията на Коледа”
 
 
Настъпила поредната Коледа, а Елизабет Крисмас празнувала своя осми рожден ден.
Тя обожавала  кулинарството, затова заедно със своята майка приготвяли вкусни джинджифилови сладки, които да поставят под елхата с топло мляко. Така, когато Дядо Коледа дойде и донесе подаръците да поседне, да си отпочине и да си похапне вкусни курабийки с млекце. След изморителния и изпълнен с емоции ден Елизабет потънала в дълбок сън, но се събудила от  някакъв странен шум. Скочила от леглото и се затичала към дневната. Вървейки по стълбите видяла един от елените на Дядо Коледа, който си бил залепил нослето на стъклото на прозореца  и дърдорел:
- О, колко хубаво ухаят тези джинджифилови курабийки. И аз искам да опитам от тях.
- Ама как? Истина ли е това? Ти говориш? Сънувам ли?- недоумявала Елизабет.
- Да, аз говоря, но ме разбират само специални хора, които носят духа на Коледа в сърцето си- отговорил усмихнато еленът.
- Може ли да вкуся от  твоите курабийки? Ухаят ми страшно вкусно .
- Но как така?! Мислех, че елените ядат само моркови и зеле- казала Елизабет.
- Да, но понякога Дядо Коледа ми дава по една бучка захарче и аз ставам по-бърз и по-силен. Успявам да пристигна навреме, за да доставя подаръците на всички деца.
- Почакай, сега ще ти донеса- казала Елизабет.
Малкото момиченце се върнало с цяла чиния джинджифилови бисквитки. А еленът се нахвърлил лакомо върху тях и започнал да хрупа. Елизабет развълнувана, че разговаря с истински северен елен, започнала да го разпитва:
- Кажи ми как се казваш? От къде идваш? Много градове ли си виждал? А държави?
- Аз се казвам  Артур- отвърнал еленът. Идвам от Лапландия и съм видял  целия свят. Бил съм в Египет, Индия, Китай, Австрия, Англия и в още много държави.
Изведнъж Елизабет чула някой да я вика:
- Елизабет, Елизабет, Елизабет... Събуди се детенцето ми. Коледа е.
В този момент тя отворила очички, поразгледала се отново и осъзнала, че е сънува. „Ама разбира се. Кой говори с елени?“ Малкото момиченце се усмихнало и отметнало палавите си къдрици настрани. Затичало се с малките си крачета надолу по стълбите, за да види какви подаръци ѝ е оставил белобрадият старец.
- Весела Коледа!- провикнало се малкото момиченце и бързо разопаковало подаръците.
- Днес сме канени на обяд у баба Коледка и дядо Коледко, нали не сте забравили?- казала малката Елизабет.
- Разбира се, че не сме забравили- отговорила майка ѝ и се усмихнала топло.- Коледа е семеен празник, затова всички се събираме около трапезата. Традиция е на масата да присъства питка с късметчета, затова съм поръчала на леля ти Ейми да омеси такава.
Станало време за обяд. Елизабет Крисмас и родителите ѝ се запътили към къщата на баба ѝ дядо ѝ. Оставили детето пред къщата на родители си и отишли да вземат коледната питка. Ето затова Елизабет подранила за обяда и влезнала в къщата преди всички. Но нещо необичайно се случвало в задния двор. В лятната къща се чували  някакви странни шумотевици. Малкото момиченце надникнало любопитно през едно малко прозорче. И какво да види- вътре светели безброй коледни свещи, навсякъде обикаляли малки джудета, елфчета и феички. А между тях обикаляла баба Коледка и им давала наставления:
- Това тук не е така, онова там се прави. Ей, ти....трябва да побързаш.
Дядо Коледко седял на един люлеещ се стол и пиел чай. Четял от дългия списък с писма, които децата от целия свят му изпращали всяка годината.
В този миг Елизабет се провикнала:
-  Какво е това? Какво се случва тук?
- О, Елизабет! Мило дете, влизай бързо докато някой не те е видял. Сама ли си? Къде са родителите ти? Много е важно никой да не те е видял,че влизаш тук от задния двор.
- Мама и татко отидоха до леля Ейми, ще дойдат по-късно. Никой не ме видя да влизам тук.
- Слава богу! Ето, че дойде време да ти кажем тайната, която дълго време крием от теб.
- Ние не случайно се казваме Дядо Коледко и Баба Коледка. Всъщност ние сме хората, които изработват и разнасят подаръците на децата. С помощта на всички тези елфи и феи, успяваме всяка година на този ден да зарадваме всяко едно детенце по света с така желания подарък. Ти като наша внучка, трябва да продължиш всичко това, което правим ние. Ето, затова е време да се запознаеш с всички.
 - О, разбира се ще участвам. Може ли да ми покажете вашата работилница?
Елизабет се запътила към голямата стая с писмата, където Дядо Коледко пиел чай.
 - Но това е изумително!- започнала възбудено да бърбори момичето.
 - Дядо, бабо, може ли аз да отговарям за писмата?
 -  Разбира се, ние вече сме стари и едва прочитаме написаното с тези изнемощели очи. Но трябва да знаеш, че това е най-отговорната задача. Трябва внимателно да прочиташ желанието на всяко едно детенце, за да не бъде разочаровано.
Елизабет разглеждала всички писма и намерила едно писмо с бананово листо на което пишело единствено „Аз не вярвам в Дядо Коледа“. Момиченцето се зачудило откъде ли може да пристига това писмо. Загледала се в пощенската марка на която пишело: Подател: Кари от Африка.  Елизабет попитала дядо си:
 - Дядо, ти имаш ли шейна?
 - Имам, разбира се. Как ще смогна да обиколя цялата земя, ако нямам? -засмял се старецът.
Елизабет му обяснила, че това момиченце не вярва в дядо Коледа и иска да я намери и да разбере причината, поради която детето е загубило вярата си. Дядо Коледко завел Елизабет в задния двор. Там, на тревата била паркирана прелестна червена шейна с шест северни елена. Елизабет веднага разпознала Артур, еленът от съня ѝ. Приближила, а той ѝ прошепнал:
- Имаш ли от онези вълшебни джинджифилови курабийки?
А тя плеснала развълнувано с ръце и казала:
-Ама как?! Ти наистина говориш? Значи не е било сън!
Елизабет му подала кутията с курабийки, която носела за баба си и дядо си. Артур бил толкова доволен, че по пътя към Африка бил най-бързия и най-смелия елен, който някога сте виждали.
 Пристигнали в Африка с шейната, а там било ужасна жега. Оставили шейната до един оазис и тръгнали да търсят момиченцето. Но как ще намерят Кари в толкова голяма държава, като Африка? Въпреки, че за мнозина това би се сторило невъзможно, Елизабет вярвала, че ще я намерят. Не след дълго пред тях се появило малко селце с няколко къщички от слама. В една от сламената къщичка ще познаете ли кой живее? Да! Кари. Тя била малко тъмнокожо момиче с права дълга коса, в която имало сплетени екзотични цветя и облечена с рокля от бананови листа.
- Здравей! Аз съм Елизабет Крисмас и идвам от много далеч. Получих едно писмо и мисля, че е точно от теб. В него се пише, че Кари не вярва в Дядо Коледа и в Коледа, като празник.
- Здравей!- отвърнала Кари.- Но ти как разбра за писмото?
Елизабет се усмихнала и казала:
- Помисли малко. Ти до кого изпрати писмото?
- До Дядо Коледа. Но откъде знаеш за това писмо?- попитала Кари.
Тогава Елизабет ѝ разказала всичко. Предложила ѝ да я заведе в дома на баба си и дядо си, за да види с очите си, че всичко което ѝ говорила е истина и Коледа съществува. Кари обяснила на Елизабет, че не вярва в Дядо Коледа, защото всички казват, че в Лапландия има сняг, а при тях сняг никога не е валяло, въпреки, че тя е молила за това Дядо Коледа многократно.
- Ооо , но това е много лошо, да изгубиш  вярата си в Коледа. Коледа не е само сняг и подаръци. Тя е семейство, прегръдка, любов. Ела с мен искам да ти покажа нещо.
Кари се съгласила, но Елизабет изведнъж спряла и погледнала лятно ѝ облекло.
- Но така ще ти е студено- казала Елизабет. - Ето ти моят кожух облечи го.
- Снегът студен ли е? А яде ли се? - попитала нетърпеливо Кари.
Елизабет се засмяла и  се запътили към шейната на Дядо Коледа.
- О, колко красиви магарета!- казала Кари. За пръв път виждам магарета с рога.
Елизабет прихнала да се смее.
- Ама ти наистина ли вярваш, че това са магарета с рога? Това са нашите еленчета. Те дърпат вълшебната шейна и Дядо Коледа обикаля с нея целия свят.
- Хайде Артур, дийй- викнала Елизабет и елените потеглили.
Много ли, малко ли пътували, никой не знае. Накрая пристигнали в снежна Лапландия.
- Ооо!- възкликнала Кари и очите и се ококорили от възхищение. -Това ли е сняг? Прелестно е!
Кари била като омагьосана. Ако това било сън, то тя не искала да се събужда. Елизабет показала на Кари през едно малко прозорче работилничката на Дядо Коледа. Вътре всеки бил зает и правел нещо. Кари гледала с широко отворени очи. Запознала я с джуджетата, елфите и всички отговорни коледната магия да съществува.
Станало време  Кари да се прибира обратно в Африка. Елизабет ѝ напълнила една кутия с джинджифилови сладки. Дала ѝ и един буркан със сняг, който да занесе и покаже на другите деца от Африканското селце, в което Кари живеела.
Двете момичета се прегърнали и си обещали да поддържат връзка.
- Благодаря,  Елизабет!- казала през сълзи от щастие Кари. Ти сбъдна моята мечта да видя сняг и върна коледното ми настроение. Ти си чудесна приятелка.
Африканското момиче се качило на шейната, водена от Артур и потеглила към родината си, а Елизабет се прибрала в къщата на дядо си и баба си, защото родителите ѝ вече били дошли и всички я чакали на трапезата.
- Хайде, моето момиче. Къде се бавиш?- попитала майка ѝ.
- Съжалявам мамо, имах да свърша нещо важно.- и намигнала на дядо Коледко.
На следващата Коледа новата отговорничка за писмата мисис Елизабет Крисмас преглеждала новодошлите писма. Изведнъж от машината изскочило едно писмо опаковано с бананово листо. Елизабет веднага се досетила от кого е това писмо. Усмихнала се и зачела:
 „Скъпа Елизабет, аз съм много добре, нямах търпение отново да дойде Коледа, за да ти пиша. Всички много харесаха твоите джинджифилови курабийки, а снегът в буркана стана вода, която нарекохме вълшебна Коледна вода. Вече всички деца от нашето село вярват в магията на Коледа и скоро ще получиш още много писма опаковани с бананови листа. А аз си пожелавам кукла с мигащи очички и руси къдрички. Ще я кръстя Елизабет Крисмас и винаги ще си спомням онзи незабравим ден, в който ми върна вярата в Коледа.
Твоя приятелка: Кари”
Елизабет отишла до  прозореца и си спомнила с топла усмивка за този прекрасен ден. След това наляла две чаши топъл чай. Занесла ги на своите баба и дядо, които отново работели усърдно за поредните коледни подаръци за децата по света.
– Весела Коледа, мили деца ви пожелават  Елизабет Крисмас и нейните баба Коледка и дядо Коледко. И не забравяйте да вярвате в чудеса.
 
 
 
Габриела Николаева Апостолова от 4.В клас

 

Сподели: