Васил Иванов Кунчев – ЛЕВСКИ е един от ония политически мъже, който още приживе с целостта на личността и идеите си, с единството на думите и делата си печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие.

Вътрешната революционна организация, създадена и ръководена от Васил Левски, не само бележи връх в дълголетното освободително дело, но и стои в основата на следващото развитие на българската национална революция – на Априлското въстание и освобождението на България от османско владичество. Наред с националните си измерения Вътрешната революционна организация е постижение и за европейското национално-революционно и демократическо движение през ХІХ век.

Васил Левски е последователен революционер – демократ и борец за "свята и чиста република" и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Той е борец за равноправието между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото.

Наред с историческите си заслуги, Левски е неизменен "Апостол на българската свобода" и синоним на политическия и нравствен идеал на българина.

КРАТКА ХРОНОЛОГИЯ ЗА ЖИВОТА НА АПОСТОЛА

6 юли 1837 /по ст. ст./ или 18 юли 1837г. се ражда в Карлово.
1845г. на осем години постъпва в килийното училище в Карлово.
1846 – 1848г. учи в местното взаимно училище. Учи занаята кафтанджийство.
1852г. става послушник при вуйчо си йеромонах Василий Караиванов.
1852 –1854г. живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене при даскал Райно Попович. Пее в местня църковен хор.
1855 – 1856г. учи в Старозагорското класно училище.
1856 –1857г. учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора.
1858г. Левски се завръща в Карлово и приема монашески сан дякон в Сопотския манастир, главно поради обещание да учи в чужбина. Получава духовното име дякон Игнатий.
1859г. в Карлово архиепископ Паисий Пловдивски го ръкополага в духовен сан йеродякон. Постъпва църковен певец в църквата "Света Богородица" в Карлово.
1861г. Запленен от революционноосвободителната агитация на Георги С. Раковски решава да се посвети на народното дело.
1862, март 31 вечерта напуска Карлово с коня на вуйчо си – архимандрит Хаджи Василий Караиванов и през Пловдив, за тескере, през София и през Ниш се отправя за Белград, за да постъпи в Първата българска легия на Раковски, заедно с йеромонах Генадий Ихтимански.
1862, юни 3 – 5, участва с легията, ръководена от Раковски, в сраженията с турския гарнизон на Белград при Варош калия, като се отличава и в схватките при Српска круна, Байлъкла джамия. Според преданието, за храбростта си получава прозвището Лъвский.
1862, до края на годината пребивава в Белград и учи абаджийство.
1863, пролетта – емигрант в Румъния.
1863, лятото – арестуван за участие в Легията и затворен с вуйчо си в Пловдив, където прекарва три месеца. Освободен по застъпничество на влиятелни българи.
1863, зимата – посещава известно време класното училище на Йоаким Груев.
1864, 19 април – Великден отрязва сам косите си и сваля монашеското расо в м. "Алтън Чаир" край Карлово.
1864, 23 април, става учител в с. Войнягово близо до Карлово. Спечелва любовта на учениците си и на младежите в селото.
1866, март – октомври, учителства в с. Еникъой, разположено на пътя между Тулча и с. Бабадаг.
1866, края и 1867, началото, за кратко време учителства в с. Конгас в Добруджа.
1867, март, преминава във Влашко и се озовава в Букурещ. Свързва се с войводата Панайот Хитов.
1867, април, избран е по препоръка на Г. С. Раковски за байрактар на четата на Панайот Хитов.
1867, 28 април – 4 август, участва в 99-дневния боен поход на четата на Панайот Хитов в България.
1867, юли, 7 – с разрешение на войводата П. Хитов се спуска тайно до родния си град Карлово.
1867, август 1 – 4 – влиза с четата в Сърбия.
1867, август след 9 се записва във Втората българска легия в Белград. Там се запознава и сдружава с много дейци на националноосвободителното движение като Михаил Греков, А. Кънчев и др. Както и възстановява връзките си със старите си другари от Първата българска легия като Христо Иванов – Големия, Иван Карашовски и др. Запознава се с Любен Каравелов.
1867, ноември – декември се фотографира като легист, а преди това – в облекло напомнящо байряктарството му в четата на П. Хитов.
1868, февруари – март, прекарва сериозна операция, но поради силния си организъм и грижите на П. Хитов и брат му Христо, оздравява.
1868, април, първата половина напуска Втората легия, разтурена от сръбското правителство и се отправя в Румъния, в Турну Мъгуреле.
1868, есента пребивава в Букурещ и се готви да премине в България, подкрепен с 30 лири от Българското общество в Букурещ, чрез Димитър Ценович.
1868, декември, 7-11, отива до Цариград и се връща в Южна България.
1869, януари-февруари 23, предприема първата си обиколка из България, Южна и Северна, с агитационно-проучвателна цел.
1869, февруари, 24 – април, пребивава в Румъния.
1869, май 1 – август и началото на септември прави втората си обиколка из България. Разпространява прокламация: "Ст. Планина, април 1869. От Привременното правителство на Балкана". Поставя основите на първите революционни комитети в България. ( Плевен, Ловеч, Карлово, Пловдив, Перущица, Сопот, Пазарджик )
1869, август края – 1870 май, края – пребивава десет месеца в Румъния. Убеждава се, че трябва да се създаде Вътрешен БРЦК, наред с БРЦК в Букурещ.
1870, май около 27/28 през Гюргево за Русе с кораб преминава в България.
1870/1871/ започва да води личен бележник, в който вписва ценни сведения за периода 1870-1872.
1871, януари – декември – пребивава цяла година в България и дейно организира и укрепва комитетската мрежа – Вътрешната революционна организация, изработва и проектоустава на организацията – "Наредата". През втората половина на годината е подпомогнат от помощници – Димитър Общи и Ангел Кънчев. Урежда Вътрешния БРЦК със средище Ловеч и други в: Стара Загора, Чирпан, Нова Загора, Севлиево, Габрово, Велико Търново, Тетевен, Орхание, Етрополе.
1872, януари 1 – април 10, непрекъснато обикаля страната по укрепване на Вътрешната революционна организация.
1872, април 13 пристига в Румъния /Турну Мъгуреле/.
1872, април 14/15 пребивава в дома на Любен Каравелов в Букурещ.
1872, април-май, 5, участва дейно в Общото събрание на БРЦК в Букурещ по приемане на Програмата и устава на БРЦК. Избран е за главен апостол на цяла България, Тракия и Македония.
1872, май 11 – присъства и участва на празника на светите братя Кирил и Методий в Букурещ.
1872, юли, 1 се завръща в България след тримесечно отсъствие, Носи със себе си със себе си много екземпляри на отпечатания устав на БРЦК.
1872, септември, 10, организира първия окръжен революционен комитет в село Голям Извор, в който били обединени 15 местни комитета.
1872, ноември 6, обявява Старозагорския революционен комитет за окръжен.
1872, ноември 9, обявява Сливенския революционен комитет за окръжен.
1872, декември 1, придружен от комитетския куриер Никола Ръжанков от Пазарджик, също окръжен център, тръгва за Ловеч.
1872, декември 12, пише последното си писмо до членовете на революционния комитет в Ловеч.
1872, декември 14, специалната следствена комисия в София, оглавена от генерал Али Саиб Паша започва процеса по обира на пощата в Арабаконашкия проход от малка чета, начело с Димитър Общи.
1872, декември 26 вечерта, пристига в Къкренското комитетско ханче със съдържател Христо Цонев Латинеца, придружен от Николчо Цветков, от където на другия ден през Севлиево и В. Търново смята да замине за Букурещ.
1872, декември 27, призори е заловен от турската полиция, при което е ранен.
1873, януари 4 – 8, разпити на Левски.
1873, ануари 14 – заключителен протокол на Следствената комисия със смъртната присъда над Васил Левски.
1873, януари 22 – потвърждаване на смъртната присъда над Левски от султан Абдул Азис.
1873 – януари края, решение на Старозагорския и Чирпанския комитети за освобождаване на Левски, начело с Колъо Ганчев и Атанас Узунов.
1873, февруари 6 /ст. ст./ - обесване на Васил Левски в София.

Васил Левски е наследник и представител на стари карловски родове: Караивановипо майчина и Кунчеви по бащина линия. Сред предците на Апостола са много горди и непокорни българи - Драгой, Видул, Кръстил, Върли Гюро, Иван Тахчиев, Генчо, Васил Караиванов.

Дядото на Левски по бащина линия Кунчо, който е бил бояджия, има пет, а по други сведения седем деца, които оставят многобройно потомство.

За родствениците на Васил Левски по майчина линия има повече сведения. За основател на рода се приема Кара Иван Тахчиев, по занятие майстор на чешми и калдъръми. Дядото на Апостола Васил Караиванов отглежда осем деца – четирима сина и четири дъщери, между които е и майката на Левски - Гина.

Женитбата на сина на Кунчо Видолов - Иван с дъщерята на Васил Караиванов – Гинасродява двата уважавани рода в Карлово и създава едно дружно семейство. То ражда и отглежда 5 деца: Апостола Васил Левски, неговите двама братя – Христо /ок.1840 – 1870/ иПетър /ок.1844 – 1881/ и сестрите – Яна /ок.1835 – 1913/ и Мария /ок. 1847 – 1851/.

И двамата братя на Апостола са свободолюбиви и непокорни като него и споделят несретния живот на българските хъшове. Христо учи абаджийство, работи в хана на вуйчо си Генчо Караиванов и като панталонджия в Пловдив. Там се сближава с Христо Иванов Големия. Емигрира в Румъния, а после в Сърбия. Не е приет във Втората българска легия по здравословни причини. Работи като абаджия и издържа брат си Васил при тежкото му боледуване.След разпускането на легията отново се отправя за Румъния. Близък приятел е с Христо Ботев, когото свързва с брат си Васил Левски. Покосен е от туберколоза. Умира ненавършил 30 години на 9 април 1870 год. в Букурещ.

По-малкият брат Петър, буен и непокорен, е готов да жертва живота си за освобождението на поробения народ. Доброволец в четата на Христо Ботев, заловен след разгрома и, той успява да избяга по пътя към конака в София. По-късно постъпва в редиците на българското опълчение. При боевете на Шипка е тежко ранен. Лекуват го в Търново и Харков. Умира от туберкулоза в родния си град през 1881г., три години след като се завръща в освободеното отечество. Заради голямата му прилика с брат му Васил го наричат Петър Левски. Гина Кунчева не дочаква завръщането на Петър след войната. Тя склопва очи в зората на свободата на 27 януари/ 8 февруари 1878г.

Марийка – най-малката - заболява още като дете от едра шарка и умира през 1851г., малко след смъртта на баща им Иван.

Яна – най-голямата – носи всички грижи по революционните дела на Апостола. От нейния дом той поема пътя за Белград, при нея се връща след дългия път. Без да е член на тайния комитет в града, тя е една от най-преданите му съмишленички. При всяко идване или минаване през Карлово Левски прави всичко възможно да се види с майка си и сестра си. Единствена от децата на Гина и Иван Кунчеви Яна създава свое семейство. През 1850г. се задомява за Андрей Начов от Карлово, средно заможен търговец, добър и трудолюбив човек. Раждат им се девет деца – Начо, Тота, Гина, Мария, София, Елена, Христо, Иван, Елена. Техният род дава 55 наследници на Апостола, от които сега живи са 22. Заедно с многобройните потомци на неговите деди, на неговите чичовци, лели, вуйчовци, братовчеди от двете страни на рода – Кунчовци и Караивановци - те дават облика на един стар и голям род на Васил Левски. Днес те живеят освен в Карлово и някои карловски села още в София, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, а някои в чужбина. Имат създаден родов комитет. Много от тях поддържат тесни връзки с Музей "Васил Левски".